Може би сте чували за това райско кътче, може би не сте. Но, за да почувствате вълшебството на природата, трябва да го видите със собствените си очи.
Водопадът Полска Скакавица се намира в северната част на Кюстендилския край в близост до селата Полска Скакавица и Ръждавица. Един от най-високите и красиви водопади в България отстоява само на 18 километра североизточно от град Кюстендил, на десния бряг на река Струма.
„Полска Скакавица” е името на третия по големина водопад в България. Той се намира на 80 км от София, в село Полска Скакавица, на десния бряг на река Струма в дълбоко всечения живописен Скакавишки пролом, на надморска височина 750 м. Обявен е за природна забележителност със Заповед No.1120 от 02.07.1960 година.
Карстовите води, които дават началото на рекичката Големи дол, са много варовити. Калциевите соли се отлагат от водите по ръба на скалния праг и около водолюбивата растителност се образува огромна живописно напластена тераса от бигор – зеленикава шуплеста варовикова скала. Водите достигат до скалата на около 85 метра височина и свободно падат надолу, образувайки множество малки вдоскоци и една изключително красива феерия от цветове. До водопада се стига по пътеки.
Вековната борба на природата тук е изваяла причудливи форми, подобни на Белоградчишките.Около Полско - Скакавишкия водопад има над 19 вида риби, около 600 растителни вида, характерни само за района, десетки защитени растителни видове, в това число и орхидеи. Това е и единственото място, където се срещат пет вида лястовици. Районът е едно от малкото места в България, което не е засегнато от автомобилния транспорт. През него минава единствено железопътната линия Кюстендил-София.
Височината на водния пад е около 53 метра, с което водопадът се нарежда на трето място в България. Той е обявен за природна забележителност през 1968 година. Водопадът се образува от реда Широки дол – десен приток на река Струма. Водите на потока, който образува Скакавишкия водопад се формират западно от него от карстови извори. Преди милиони години земната кора се е пропукала и е създала висок праг, който постепенно се е превърнал във висока тераса, от която пада водопада сега. Тази тераса се издига при голям меандър на река Струма в Земенския пролом. Водите на водопада са формирали по пътя си корубести стъпала
Върху терасата на водопада живописно е разположена махала на село Полска Скакавица, а в непосредствена близост до водния пад се намира православния храм “Свети Димитър”. Църквата е построена от майстор Георги Манчов през 1892 година върху основи на стара късно-средновековна църква и е със запазени стенописи и славянобългарски надписи. Това и нейната близост със Скакавишкия водопад ги прави уникална туристическа дестинация.
В дясно от водопада, при идване от жп спирка Скакавица стои като страж, пазещ водопада баира "Драганов камък". Според легендата хубавата девойка Драгана, подгонена от турци извикала "С турчин не тръгвам, ханъма не ставам, вярата си не сменям, аз съм българка" и скочила от скалата.
Според преданието по тези места почти девет години е живял и отшелникът Свети Иван Рилски.Ако нямате кола, то можете да стигнете с влак до спирка „Скакавица”. След като слезете, вървите по релсите до тунела, а след него има мост. Намирате малка изоставена къщичка преди моста и хващате пътечката до нея. След около 15-20 минути вървене тя извежда на поляните под водопада, където се разкрива една величествена гледка. Разходката започва от село Раждавица, ако се пътува с бързия влак.С кола пътуването е още по-интересно. По пътя за Кюстендил се отбива надясно след село Дворище в посока село Раждавица. Щом стигнете до Раждавица се завива наляво през железопътната линия и право нагоре. Като изкачите билото, започва черен път вдясно, по него с по-висока кола може да стигнете до най-отдалечената махала на ръба на скалата чак до училището. След това се спускате пеша надолу към водопада, като се минава покрай параклиса „Свети Димитър”, построен 1892 година. Гледката там е уникална – снопове вода, бели пелени се спускат от ръба на скалата. Водни струи те пръскат и освежават, а зеленият губер те успокоява и омайва.
Странно, че името е Полска Скакавица, когато селото живее на ръба на пропастта. Освен с природните си красоти, селото е известно с борческия си дух. То никога не се е примирявало с робския живот. Водело е упорита борба против византийското и турското робство. По време на първото българско царство в Скакавишкия пролом са построени пет крепости. От тях по време на царуването на Самуил, пернишкият деспот Кракра упорито отбранявал пролома, град Перник и София. Византийският император Василий II на два пъти опитал да превземе крепостите – 991г. и 1004 г, но бил разбит. По време на турското робство от Полска Скакавица излезли трима хайдути и петима опълченци. Три пъти селото било горено от турците, но никога не било покорено, запазило свободолюбивия си дух и българкстата вяра. Скакавишкият пролом на река Струма, протегнал снага от първи до девети тунели на жп линията, е най-красивият кът на Балканския полуостров. Тук природата е била много щедра. Дарила е пролома с приказна красота.
Пролет в пролома се чувства приятната миризма на люляк, чува се жуженето на пчелите и песните на птиците. Примамени от тази красота туристите опъват палатка, ловят риба и с часове се наслаждават на природната красота на пролома и водопада, за да се завърнат отново.Когато в 1899 г. Константин Иречек минава през пролома пише: "Вътре в теснините настъпва величествена пуст, която наподобява прохода Люч в Залцбургските Алпи". Ако търсите близък контакт с природата, това е място за опъване на палатка и разходки из Скакавишкия пролом.
Около Полско-Скакавишкия водопад има над 19 вида риби, около 600 растителни вида, характерни само за района, десетки защитени растителни видове, в това число и орхидеи. Това е и единственото място, където се срещат пет вида лястовици.
